20 ene 2008, 14:55

Виновна Съм

  Poesía
685 0 4

Понякога ще ми се връща
моето бездушие стократно,
по-трудно, по-отблъскващо.
Това не е молба за извинение,
нито съчуствие, нито успокоение.
Днес искам да ти кажа,
че не от гордост пренебрегнах любовта ти,
а защото не исках да я лъжа,
не исках да я заблуждавам
с пресилени усмивки
и с погледи с хиляди значения.
Виновна съм, че те подведох,
зная, но любовта не трябва да се лъже,
направих го заради нея, с риск да ме намразиш!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Тихомирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво стихотворение!
  • мерси йони , това беще при предните с който ходих а сега е съвсем др-го
  • Харесва ми! Хубаво е да си честна към човека до теб, честна и със самата себе си.
  • "..., но любовта не трябва да се лъже,
    направих го заради нея, с риск да ме намразиш!!!" - Постъпила си правилно!!!

    Личи си, че си искрен човек!!!
    Прекрасен и искрен стих!
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...