7 nov 2012, 22:59

Виновни ли сме

884 0 0

Виновни ли сме двама,

че обичта ни веч я няма?

Аз съм влюбена във свободата,

а пък ти във рутината.

 

За тебе времето сега е спряло 

и да живееш в миналото искаш.

Аз раста, не ме вини за настроението вяло,

със нещастието си нима ще ме притискаш.

 

Ти търсиш море в бутилката събрано,

небето да напъхаш във кибритена кутия,

сърцето ми да бие не е спряло,

то просто няма нужда от килия.

 

Виновна ли съм, че не мога

да продължавам със лъжата,

че чувствата живеят във бърлога,

где от съюза ни и помен няма.

 

Обичах те, тогава и сега дори,

но моята любов не бъркай с навика, нали?!

Ти си част от мен, но и да боли,

ще тръгвам,

мойто щастие, мечти - вече не си ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...