7.11.2012 г., 22:59

Виновни ли сме

887 0 0

Виновни ли сме двама,

че обичта ни веч я няма?

Аз съм влюбена във свободата,

а пък ти във рутината.

 

За тебе времето сега е спряло 

и да живееш в миналото искаш.

Аз раста, не ме вини за настроението вяло,

със нещастието си нима ще ме притискаш.

 

Ти търсиш море в бутилката събрано,

небето да напъхаш във кибритена кутия,

сърцето ми да бие не е спряло,

то просто няма нужда от килия.

 

Виновна ли съм, че не мога

да продължавам със лъжата,

че чувствата живеят във бърлога,

где от съюза ни и помен няма.

 

Обичах те, тогава и сега дори,

но моята любов не бъркай с навика, нали?!

Ти си част от мен, но и да боли,

ще тръгвам,

мойто щастие, мечти - вече не си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...