7.11.2012 г., 22:59

Виновни ли сме

880 0 0

Виновни ли сме двама,

че обичта ни веч я няма?

Аз съм влюбена във свободата,

а пък ти във рутината.

 

За тебе времето сега е спряло 

и да живееш в миналото искаш.

Аз раста, не ме вини за настроението вяло,

със нещастието си нима ще ме притискаш.

 

Ти търсиш море в бутилката събрано,

небето да напъхаш във кибритена кутия,

сърцето ми да бие не е спряло,

то просто няма нужда от килия.

 

Виновна ли съм, че не мога

да продължавам със лъжата,

че чувствата живеят във бърлога,

где от съюза ни и помен няма.

 

Обичах те, тогава и сега дори,

но моята любов не бъркай с навика, нали?!

Ти си част от мен, но и да боли,

ще тръгвам,

мойто щастие, мечти - вече не си ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...