20 abr 2022, 23:40  

Виновни са дъските и пироните

751 8 25

Захлупен по очи априлски страх

звездите сваля в кукувичи нощи.

По кожата избива лепкав мрак,

а синьото е много черно още...

 

Заседнал ли е Ной на Арарат

или е пуснал котва да почине

дордето бурите се укротят,

ще свършат ли и всичките причини?!

 

След толкова години труд и пот

играят птиците на сляпа баба.

Могили, прах и шот след шот, след шот,

а мъни, мъни, мъни, мъни пее АББА.

 

... Историята ражда, губи кръв.

И слънчевата стряха се изрони.

Не сенките, ковани в кръст след кръст,

дъските са виновни и пироните.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави, Наде! Благодаря, Таня!
  • Хубав стих!Силен!
  • Така си е "разни хора, разни идеали"
    Но винаги приземяването е важно.
  • "Твоят" човек хем е кацнал, хем е видял... и без огледало при това. Браво, много е гъвкав. А "моят"установил, че копчето на мозъка е заминало и започнал сам да си пише приземяването. Разни хора...
  • Кацнал човека и кво да види, следващият брой залепнал на задника му. Ей на това се казва задна атака, дето и викат ass in attack.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...