Виновни са дъските и пироните
Захлупен по очи априлски страх
звездите сваля в кукувичи нощи.
По кожата избива лепкав мрак,
а синьото е много черно още...
Заседнал ли е Ной на Арарат
или е пуснал котва да почине
дордето бурите се укротят,
ще свършат ли и всичките причини?!
След толкова години труд и пот
играят птиците на сляпа баба.
Могили, прах и шот след шот, след шот,
а мъни, мъни, мъни, мъни пее АББА.
... Историята ражда, губи кръв.
И слънчевата стряха се изрони.
Не сенките, ковани в кръст след кръст,
дъските са виновни и пироните.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
