30 ago 2016, 21:51

Виолетови мисли

Poesía » Otra

1.9K 4 6

Цигарата гори
между пръстите ми...
Мисля си за истината,
дали е виолетова жена
с червени устни
или просто изкривена усмивка
върху восъчни лица....
Угасваща илюзия
на прага на душата ми...
Цигарата гори между устните ми
дръпвам си, продължително
издухвам дима
в очите на сивата вечер
и знам всичко,
което не искам да зная....

дата: 20. 08 . 2016г.
Автор: Моник Валерѝ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Звездичката (Ивелина каменова)

И този стих ми стана любим моника,изкуши ме с тази твоя чувствителна душа!

2016-11-24T21:06:05+02:00
contessa (Светла Асенова)

Хубаво е, Мони... твое си...

2016-09-02T11:04:05+03:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Умишлено не трия коментарите. Нека администраторите на сайта да вземат нужните мерки. Благодаря! Личности обиди и квалификации, не се допускат, освен това са наказуеми!

2016-09-01T12:32:52+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Хареса ми много, защото си вложила чувства и искреност, защото имаш красив и нежен изказ и защото в тази творба си създала образи, които са ми близки и просто ми харесва.
Често те чета, защото ми е приятно, макар рядко да съм те коментирала.

2016-09-01T00:51:19+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Едно от най-хубавите ти и автентични стихотворения, Моника! Поздрав и от мен!

2016-08-31T19:25:34+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0