30.08.2016 г., 21:51

Виолетови мисли

1.9K 4 6

 

Цигарата гори
между пръстите ми...
Мисля си за истината,
дали е виолетова жена
с червени устни
или просто изкривена усмивка
върху восъчни лица....
Угасваща илюзия
на прага на душата ми...
Цигарата гори между устните ми
дръпвам си, продължително
издухвам дима
в очите на сивата вечер
и знам всичко, 
което не искам да зная....

 

 

дата: 20. 08 . 2016г.
Автор: Моник Валерѝ


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И този стих ми стана любим моника,изкуши ме с тази твоя чувствителна душа!
  • Хубаво е, Мони... твое си...
  • Умишлено не трия коментарите. Нека администраторите на сайта да вземат нужните мерки. Благодаря! Личности обиди и квалификации, не се допускат, освен това са наказуеми!
  • Хареса ми много, защото си вложила чувства и искреност, защото имаш красив и нежен изказ и защото в тази творба си създала образи, които са ми близки и просто ми харесва.
    Често те чета, защото ми е приятно, макар рядко да съм те коментирала.
  • Едно от най-хубавите ти и автентични стихотворения, Моника! Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....