30.08.2016 г., 21:51

Виолетови мисли

1.9K 4 6

 

Цигарата гори
между пръстите ми...
Мисля си за истината,
дали е виолетова жена
с червени устни
или просто изкривена усмивка
върху восъчни лица....
Угасваща илюзия
на прага на душата ми...
Цигарата гори между устните ми
дръпвам си, продължително
издухвам дима
в очите на сивата вечер
и знам всичко, 
което не искам да зная....

 

 

дата: 20. 08 . 2016г.
Автор: Моник Валерѝ


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И този стих ми стана любим моника,изкуши ме с тази твоя чувствителна душа!
  • Хубаво е, Мони... твое си...
  • Умишлено не трия коментарите. Нека администраторите на сайта да вземат нужните мерки. Благодаря! Личности обиди и квалификации, не се допускат, освен това са наказуеми!
  • Хареса ми много, защото си вложила чувства и искреност, защото имаш красив и нежен изказ и защото в тази творба си създала образи, които са ми близки и просто ми харесва.
    Често те чета, защото ми е приятно, макар рядко да съм те коментирала.
  • Едно от най-хубавите ти и автентични стихотворения, Моника! Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...