Aug 30, 2016, 9:51 PM

Виолетови мисли

Poetry » Other

1.9K 4 6

Цигарата гори
между пръстите ми...
Мисля си за истината,
дали е виолетова жена
с червени устни
или просто изкривена усмивка
върху восъчни лица....
Угасваща илюзия
на прага на душата ми...
Цигарата гори между устните ми
дръпвам си, продължително
издухвам дима
в очите на сивата вечер
и знам всичко,
което не искам да зная....

дата: 20. 08 . 2016г.
Автор: Моник Валерѝ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Звездичката (Ивелина каменова)

И този стих ми стана любим моника,изкуши ме с тази твоя чувствителна душа!

2016-11-24T21:06:05+02:00
contessa (Светла Асенова)

Хубаво е, Мони... твое си...

2016-09-02T11:04:05+03:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Умишлено не трия коментарите. Нека администраторите на сайта да вземат нужните мерки. Благодаря! Личности обиди и квалификации, не се допускат, освен това са наказуеми!

2016-09-01T12:32:52+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Хареса ми много, защото си вложила чувства и искреност, защото имаш красив и нежен изказ и защото в тази творба си създала образи, които са ми близки и просто ми харесва.
Често те чета, защото ми е приятно, макар рядко да съм те коментирала.

2016-09-01T00:51:19+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Едно от най-хубавите ти и автентични стихотворения, Моника! Поздрав и от мен!

2016-08-31T19:25:34+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.8K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0