30 авг. 2016 г., 21:51

Виолетови мисли

1.9K 4 6

 

Цигарата гори
между пръстите ми...
Мисля си за истината,
дали е виолетова жена
с червени устни
или просто изкривена усмивка
върху восъчни лица....
Угасваща илюзия
на прага на душата ми...
Цигарата гори между устните ми
дръпвам си, продължително
издухвам дима
в очите на сивата вечер
и знам всичко, 
което не искам да зная....

 

 

дата: 20. 08 . 2016г.
Автор: Моник Валерѝ


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И този стих ми стана любим моника,изкуши ме с тази твоя чувствителна душа!
  • Хубаво е, Мони... твое си...
  • Умишлено не трия коментарите. Нека администраторите на сайта да вземат нужните мерки. Благодаря! Личности обиди и квалификации, не се допускат, освен това са наказуеми!
  • Хареса ми много, защото си вложила чувства и искреност, защото имаш красив и нежен изказ и защото в тази творба си създала образи, които са ми близки и просто ми харесва.
    Често те чета, защото ми е приятно, макар рядко да съм те коментирала.
  • Едно от най-хубавите ти и автентични стихотворения, Моника! Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...