Дора (Дорика Цачева)
91 1024
13 oct 2009, 1:00

Виртуална луна 

  Poesía » De amor
1004 0 11

Виртуална луна

 

Луната ни гледа ехидно,

oчудено в мрака наднича,

прозява се някак  привидно,

не вярва, че пак те обичам.

А всъщност не знае, че винаги

за тебе съм мислила в здрача,

в мечтите си пак съм те имала,

за тебе не спирах да плача.

Тя чува, че в нощите хладни,

изпълнени с нови надежди,

потъваме в мисли и планове,

споделяме свойте копнежи.

Луната ни гледа обидено

и смисъл в това не намира,

подсмихва се някак ехидно

зад облак се скрива и спира.

И там си остава, засрамена

от наш'та любов виртуална

и чувства се някак измамена

от тази мечта нереална.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??