Виртуална луна
Виртуална луна
Луната ни гледа ехидно,
oчудено в мрака наднича,
прозява се някак привидно,
не вярва, че пак те обичам.
А всъщност не знае, че винаги
за тебе съм мислила в здрача,
в мечтите си пак съм те имала,
за тебе не спирах да плача.
Тя чува, че в нощите хладни,
изпълнени с нови надежди,
потъваме в мисли и планове,
споделяме свойте копнежи.
Луната ни гледа обидено
и смисъл в това не намира,
подсмихва се някак ехидно
зад облак се скрива и спира.
И там си остава, засрамена
от наш'та любов виртуална
и чувства се някак измамена
от тази мечта нереална.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дорика Цачева Todos los derechos reservados
