5 nov 2012, 21:50  

Виртуалният мъж

  Poesía » Otra
781 0 2

Скъпа моя приятелко непозната,
виртуалният мъж се вмъква в женски души;
разпознава те не по цвета на косата,
а по болката ти, която струи.

 

Той е умен, но не задължително гений,
за да разлисти душата ти и да ти прости.
Ти сама му подсказваш словата потребни
да те напътства и да ти дава нови мечти.

 

Постепенно се влюбваш в него -
не бих казала, че това е целта му,
той самият не знае къде би желал да се спре.
Но настъпва момент, в който без любовта му
ти не можеш да мислиш, да спиш, дори да ядеш.

И това е моментът, във който, приятелко непозната,
ти желая да бъдеш най-силна жена на света!
Защото щом осъзнае, че прекрачваш чертата,
ще си тръгне от теб безвъзвратно и на мига!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...