5.11.2012 г., 21:50  

Виртуалният мъж

777 0 2

Скъпа моя приятелко непозната,
виртуалният мъж се вмъква в женски души;
разпознава те не по цвета на косата,
а по болката ти, която струи.

 

Той е умен, но не задължително гений,
за да разлисти душата ти и да ти прости.
Ти сама му подсказваш словата потребни
да те напътства и да ти дава нови мечти.

 

Постепенно се влюбваш в него -
не бих казала, че това е целта му,
той самият не знае къде би желал да се спре.
Но настъпва момент, в който без любовта му
ти не можеш да мислиш, да спиш, дори да ядеш.

И това е моментът, във който, приятелко непозната,
ти желая да бъдеш най-силна жена на света!
Защото щом осъзнае, че прекрачваш чертата,
ще си тръгне от теб безвъзвратно и на мига!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...