26 jun 2011, 0:04  

Призивно

  Poesía » Civil
1.4K 1 27

 

Днес Европа диша с пулс смутен -
тъмна кръв във вените й вливат.
Губи силите си ден след ден.
Нещо безвъзвратно си отива.

Чак от Сирия  и от Египет
идват непоканени от нас.
Бедствие! Нашествие! И гибел!
Зли пророчества издигат глас.

Чужди нрави. Чужда вяра... Как ли
хляб и въздух ще делим със тях?
Неизвестност, планове коварни
всяват  във душите смут и страх.

Късно е потокът да се спира.
Трудно е и път да се даде.
Може би светът сега разбира
колко струва мирното небе.

Никоя беда сама не идва.
Своите вини да изплатим.
Да събудим силите градивни
и духовно да се извисим.

В мир и сговор всичките народи
да прогонят злите ветрове.
Разумът единствен да ги води
към спасителните брегове.






 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето още две капки красота в деня ми...
    Благодаря ви, Елена и Юлия!
  • "лъжовна и истинска"
    Ех, любов! Понякога виртуалното преминава в реално и... тя е истинска!
    Поздрав, Водице!
  • Все се връщам...
    И късам цветя неразцъфнали,
    заглушени от бурени, диви треви.
    Благославям-проклинам,
    умирам-възкръсвам...
    И вали светъл дъжд от сълзи.


    !!!*
  • Презокеански поздрав за теб, Вита!
  • Виртуален поздрав и усмивка от мен, Ели!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...