Призивно
Днес Европа диша с пулс смутен -
тъмна кръв във вените й вливат.
Губи силите си ден след ден.
Нещо безвъзвратно си отива.
Чак от Сирия и от Египет
идват непоканени от нас.
Бедствие! Нашествие! И гибел!
Зли пророчества издигат глас.
Чужди нрави. Чужда вяра... Как ли
хляб и въздух ще делим със тях?
Неизвестност, планове коварни
всяват във душите смут и страх.
Късно е потокът да се спира.
Трудно е и път да се даде.
Може би светът сега разбира
колко струва мирното небе.
Никоя беда сама не идва.
Своите вини да изплатим.
Да събудим силите градивни
и духовно да се извисим.
В мир и сговор всичките народи
да прогонят злите ветрове.
Разумът единствен да ги води
към спасителните брегове.
© Елица Ангелова All rights reserved.
