9 ago 2009, 17:31

Виртуално

1.1K 0 7

Самотните жени  среднощ говорят...

Самотните мъже говорят също...

Внимателно общуват и не спорят.

Защото имат с кой да спорят вкъщи...

Самотни хора искат да споделят...,

защото имат думи неизказани...

Среднощни хора... те са много смели,

защото тук са с данни недоказани...

Ала, макар в пространството да няма

реалност – те се чувстват по-щастливи.

И в тази нереалност... тъй голяма...

те чувстват се прекрасни и по-живи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • прекрасен паралелен свят си описал!
    разбира си, той също не е идеален
  • Сутрешен поздрав на среднощните хора!Много си прав!Мисля, че е чудесно човек да търси щастието и ако не го намира в реалния свят,защо пък не във виртуалния? Всъщност, можем ли да сме сигурни, кой свят е истински? Аз лично приемам за истински този, в който се чувствам добре!
  • Ако приемем "тази нереалност" за паралелен свят сигурно и по-живи би могло да се чувстват в него.
    Среднощен поздрав!
  • Напълно съм съгласна със стиха.
    Поздрави, чудесно е.
  • Браво!
    Това е истината, а ти си я изказъл в прекрасен стих.
    Поздравления!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....