9 авг. 2009 г., 17:31

Виртуално

1.1K 0 7

Самотните жени  среднощ говорят...

Самотните мъже говорят също...

Внимателно общуват и не спорят.

Защото имат с кой да спорят вкъщи...

Самотни хора искат да споделят...,

защото имат думи неизказани...

Среднощни хора... те са много смели,

защото тук са с данни недоказани...

Ала, макар в пространството да няма

реалност – те се чувстват по-щастливи.

И в тази нереалност... тъй голяма...

те чувстват се прекрасни и по-живи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • прекрасен паралелен свят си описал!
    разбира си, той също не е идеален
  • Сутрешен поздрав на среднощните хора!Много си прав!Мисля, че е чудесно човек да търси щастието и ако не го намира в реалния свят,защо пък не във виртуалния? Всъщност, можем ли да сме сигурни, кой свят е истински? Аз лично приемам за истински този, в който се чувствам добре!
  • Ако приемем "тази нереалност" за паралелен свят сигурно и по-живи би могло да се чувстват в него.
    Среднощен поздрав!
  • Напълно съм съгласна със стиха.
    Поздрави, чудесно е.
  • Браво!
    Това е истината, а ти си я изказъл в прекрасен стих.
    Поздравления!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...