9 авг. 2009 г., 17:31

Виртуално

1.1K 0 7

Самотните жени  среднощ говорят...

Самотните мъже говорят също...

Внимателно общуват и не спорят.

Защото имат с кой да спорят вкъщи...

Самотни хора искат да споделят...,

защото имат думи неизказани...

Среднощни хора... те са много смели,

защото тук са с данни недоказани...

Ала, макар в пространството да няма

реалност – те се чувстват по-щастливи.

И в тази нереалност... тъй голяма...

те чувстват се прекрасни и по-живи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • прекрасен паралелен свят си описал!
    разбира си, той също не е идеален
  • Сутрешен поздрав на среднощните хора!Много си прав!Мисля, че е чудесно човек да търси щастието и ако не го намира в реалния свят,защо пък не във виртуалния? Всъщност, можем ли да сме сигурни, кой свят е истински? Аз лично приемам за истински този, в който се чувствам добре!
  • Ако приемем "тази нереалност" за паралелен свят сигурно и по-живи би могло да се чувстват в него.
    Среднощен поздрав!
  • Напълно съм съгласна със стиха.
    Поздрави, чудесно е.
  • Браво!
    Това е истината, а ти си я изказъл в прекрасен стих.
    Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...