12 feb 2010, 23:52

Виртуално 

  Poesía
672 0 10

Мои думи, дошли от нищото.

И отишли отново пак там.

Нежна виртуална измислица,

от която ще се самосъздам.

 

Ще се родя от разпръснати атоми

след поредния взрив светлина.

Красива, нереална и квантова…

Каквато е любовта.

 

Светла, небесна, космическа…

Безтелесна душа…

Обитаваща всичко и всички…

Като край и начало…

Каквато е любовта.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??