12 февр. 2010 г., 23:52

Виртуално 

  Поэзия
586 0 10

Мои думи, дошли от нищото.

И отишли отново пак там.

Нежна виртуална измислица,

от която ще се самосъздам.

 

Ще се родя от разпръснати атоми

след поредния взрив светлина.

Красива, нереална и квантова…

Каквато е любовта.

 

Светла, небесна, космическа…

Безтелесна душа…

Обитаваща всичко и всички…

Като край и начало…

Каквато е любовта.

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??