Виртуално

12.02.2010 г., 23:52 ч.

Поезия

725 0 10

Мои думи, дошли от нищото.
И отишли отново пак там.
Нежна виртуална измислица,
от която ще се самосъздам.
Ще се родя от разпръснати атоми
след поредния взрив светлина.
Красива, нереална и квантова…
Каквато е любовта.
Светла, небесна, космическа…
Безтелесна душа…
Обитаваща всичко и всички…
Като край и начало… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Виртуално

Искате да прочетете повече?

Предложения