12.02.2010 г., 23:52 ч.

Виртуално 

  Поезия
589 0 10

Мои думи, дошли от нищото.

И отишли отново пак там.

Нежна виртуална измислица,

от която ще се самосъздам.

 

Ще се родя от разпръснати атоми

след поредния взрив светлина.

Красива, нереална и квантова…

Каквато е любовта.

 

Светла, небесна, космическа…

Безтелесна душа…

Обитаваща всичко и всички…

Като край и начало…

Каквато е любовта.

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??