13 nov 2010, 10:05

Вишнев цвят - дъх на пробуждане

724 0 1

                               ВИШНЕВ ЦВЯТ – ДЪХ НА ПРОБУЖДАНЕ

 

 

Изчистваш сивотата на деня

и в нея три неща прозираш в мрака:

единство в тънка суета,

безгрижен месец,

скрит тътнеж на влака.

 

Навсякъде е пусто и студено,

светът съблича своя чер кожух,

уплашено дете усмихва се смутено,

до теб е коленичил стар евнух.

 

Във нищото, загледан в синевата,

изпускаш стенеща въздишка

и взираш поглед плах в далечината,

улавяш клонче на разцъфналата вишна.

 

Броиш едно и две, и длани вдигаш:

дръвче, разцъфнало в небето?

Пробуждаш се и глас надигаш,

а в ритъм нов забързва се сърцето.

 

И всяка фибра в твоя зъл живот

е брънка в танца на звездите.

А ти си вечно търсещият брод -

душата ти се слива със мечтите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...