13.11.2010 г., 10:05

Вишнев цвят - дъх на пробуждане

722 0 1

                               ВИШНЕВ ЦВЯТ – ДЪХ НА ПРОБУЖДАНЕ

 

 

Изчистваш сивотата на деня

и в нея три неща прозираш в мрака:

единство в тънка суета,

безгрижен месец,

скрит тътнеж на влака.

 

Навсякъде е пусто и студено,

светът съблича своя чер кожух,

уплашено дете усмихва се смутено,

до теб е коленичил стар евнух.

 

Във нищото, загледан в синевата,

изпускаш стенеща въздишка

и взираш поглед плах в далечината,

улавяш клонче на разцъфналата вишна.

 

Броиш едно и две, и длани вдигаш:

дръвче, разцъфнало в небето?

Пробуждаш се и глас надигаш,

а в ритъм нов забързва се сърцето.

 

И всяка фибра в твоя зъл живот

е брънка в танца на звездите.

А ти си вечно търсещият брод -

душата ти се слива със мечтите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....