Nov 13, 2010, 10:05 AM

Вишнев цвят - дъх на пробуждане

721 0 1

                               ВИШНЕВ ЦВЯТ – ДЪХ НА ПРОБУЖДАНЕ

 

 

Изчистваш сивотата на деня

и в нея три неща прозираш в мрака:

единство в тънка суета,

безгрижен месец,

скрит тътнеж на влака.

 

Навсякъде е пусто и студено,

светът съблича своя чер кожух,

уплашено дете усмихва се смутено,

до теб е коленичил стар евнух.

 

Във нищото, загледан в синевата,

изпускаш стенеща въздишка

и взираш поглед плах в далечината,

улавяш клонче на разцъфналата вишна.

 

Броиш едно и две, и длани вдигаш:

дръвче, разцъфнало в небето?

Пробуждаш се и глас надигаш,

а в ритъм нов забързва се сърцето.

 

И всяка фибра в твоя зъл живот

е брънка в танца на звездите.

А ти си вечно търсещият брод -

душата ти се слива със мечтите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...