6 ago 2024, 16:57

Висока резолюция

  Poesía
615 6 13


Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак,
дошъл есента да кръщава,
изподраха ръцете
на живите сенки и мъртвите.
Ще плати листопадът
на верни щурчета свирните,
народили от извор
прозрачните стъпки към утре,
ще покани на танци
разсеяни думи и зрители
и ще слепят къпини
среднощните тайнства и сънища.
Аз държа за опашката
тази топла секунда лилаво
и завързвам за нея
на паяче тънката нишка,
след което прохожда, съгласен - 
най-голият ангел,
и облича вкуса на живот,
който Бог ще допише.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...