Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак,
дошъл есента да кръщава,
изподраха ръцете
на живите сенки и мъртвите.
Ще плати листопадът
на верни щурчета свирните,
народили от извор
прозрачните стъпки към утре,
ще покани на танци
разсеяни думи и зрители
и ще слепят къпини
среднощните тайнства и сънища.
Аз държа за опашката
тази топла секунда лилаво
и завързвам за нея
на паяче тънката нишка,
след което прохожда, съгласен -
най-голият ангел,
и облича вкуса на живот,
който Бог ще допише.
© Todos los derechos reservados