6.08.2024 г., 16:57

Висока резолюция

610 6 13


Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак,
дошъл есента да кръщава,
изподраха ръцете
на живите сенки и мъртвите.
Ще плати листопадът
на верни щурчета свирните,
народили от извор
прозрачните стъпки към утре,
ще покани на танци
разсеяни думи и зрители
и ще слепят къпини
среднощните тайнства и сънища.
Аз държа за опашката
тази топла секунда лилаво
и завързвам за нея
на паяче тънката нишка,
след което прохожда, съгласен - 
най-голият ангел,
и облича вкуса на живот,
който Бог ще допише.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...