Високо в планината

Високо горе в планината

сивее къщичка една,

а долу ниско в низината

далеч останал е светът.

Прехвърлил шейсетте години

стопанин, пъргава жена,

синът в количка инвалидна,

живеят тук с една коза.

Тя ме ближе по ръката - 

тревица иска да яде.

Семейство храни с козе мляко.

Коприва за чорба расте.

Те вечер лягат в здрача - рано.

Свеща догаря. "Я духни"!

И тихо, и небето само

примигва с безброй звезди.

За сбогом близна ме козата

и слизам пак към този свят...

На тях тъй чиста е душата!

Зад мен е рай, пред мене ад.

Защо ли? Вий си помислете.

Знам, всички хора сте добри,

но кой открадна ни небето

със тези светлите звезди?