27 июн. 2025 г., 22:33

Високо в планината

244 1 0

Високо горе в планината

сивее къщичка една,

а долу ниско в низината

далеч останал е светът.

 

Прехвърлил шейсетте години

стопанин, пъргава жена,

синът в количка инвалидна,

живеят тук с една коза.

 

Тя ме ближе по ръката - 

тревица иска да яде.

Семейство храни с козе мляко.

Коприва за чорба расте.

 

Те вечер лягат в здрача - рано.

Свеща догаря. "Я духни"!

И тихо, и небето само

примигва с безброй звезди.

 

За сбогом близна ме козата

и слизам пак към този свят...

На тях тъй чиста е душата!

Зад мен е рай, пред мене ад.

 

Защо ли? Вий си помислете.

Знам, всички хора сте добри,

но кой открадна ни небето

със тези светлите звезди?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...