Високо в планината
Високо горе в планината
сивее къщичка една,
а долу ниско в низината
далеч останал е светът.
Прехвърлил шейсетте години
стопанин, пъргава жена,
синът в количка инвалидна,
живеят тук с една коза.
Тя ме ближе по ръката -
тревица иска да яде.
Семейство храни с козе мляко.
Коприва за чорба расте.
Те вечер лягат в здрача - рано.
Свеща догаря. "Я духни"!
И тихо, и небето само
примигва с безброй звезди.
За сбогом близна ме козата
и слизам пак към този свят...
На тях тъй чиста е душата!
Зад мен е рай, пред мене ад.
Защо ли? Вий си помислете.
Знам, всички хора сте добри,
но кой открадна ни небето
със тези светлите звезди?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены