Високо в планината
Високо горе в планината
сивее къщичка една,
а долу ниско в низината
далеч останал е светът.
Прехвърлил шейсетте години
стопанин, пъргава жена,
синът в количка инвалидна,
живеят тук с една коза.
Тя ме ближе по ръката -
тревица иска да яде.
Семейство храни с козе мляко.
Коприва за чорба расте.
Те вечер лягат в здрача - рано.
Свеща догаря. "Я духни"!
И тихо, и небето само
примигва с безброй звезди.
За сбогом близна ме козата
и слизам пак към този свят...
На тях тъй чиста е душата!
Зад мен е рай, пред мене ад.
Защо ли? Вий си помислете.
Знам, всички хора сте добри,
но кой открадна ни небето
със тези светлите звезди?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени