21 ene 2012, 5:01

Витоша

1.2K 0 5

От прозореца си гледам планината

величествена с преспите си бели.

Душата ми ме тегли все нататък

по снежните пътеки да поема.

 

 

 

 

 

 

 

 

Днес слънцето огрява ù снагата,

снегът искри и всичко е магия.

Подухва вятър и от дървесата

посипва се навред прашецът снежен.

 

 

 

 

 

 

 

Копнея да се потопя във тишината

и да докосна бялото дихание.

Със всяка фибра да усетя красотата

и зимноприказното ù очарование.

 

---

Витоша за мен е едно безкрайно вдъхновение.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...