От прозореца си гледам планината
величествена с преспите си бели.
Душата ми ме тегли все нататък
по снежните пътеки да поема.
Днес слънцето огрява ù снагата,
снегът искри и всичко е магия.
Подухва вятър и от дървесата
посипва се навред прашецът снежен.
Копнея да се потопя във тишината
и да докосна бялото дихание.
Със всяка фибра да усетя красотата
и зимноприказното ù очарование.
---
Витоша за мен е едно безкрайно вдъхновение.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
