Jan 21, 2012, 5:01 AM

Витоша 

  Poetry » Landscape
820 0 5

От прозореца си гледам планината

величествена с преспите си бели.

Душата ми ме тегли все нататък

по снежните пътеки да поема.

 

 

 

 

 

 

 

 

Днес слънцето огрява ù снагата,

снегът искри и всичко е магия.

Подухва вятър и от дървесата

посипва се навред прашецът снежен.

 

 

 

 

 

 

 

Копнея да се потопя във тишината

и да докосна бялото дихание.

Със всяка фибра да усетя красотата

и зимноприказното ù очарование.

 

---

Витоша за мен е едно безкрайно вдъхновение.

 

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??