9 feb 2011, 22:05

Вкъщи без теб

Poesía » De amor

1.4K 0 9

Огледалото строго ме гледа,

отразявайки на стената портрета,

от полумрака на чувствата

рисува безцветна дъга.

Прозореца оставих отворен,

вратата дори не подпрях.

По коридора хладен и празен

пръснах трохите любовни и Грях.

Коленичих смирено на прага

с очи навлажнени, подадох ръка

за малко надежда, останах така.

Запечатах твоите стъпки в прахта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stefitopz (Стефка Георгиева )

Вкъщи без теб...
Усмихни се! Любовта чука на вратата.
Ако не и отвориш, ще влезе през прозореца

2011-02-13T17:55:52+02:00
svetleto007 (Светлана Талева)

На всички пожелавам много радост и късмет и да гледат все напред!
Вашите желания са мои пожелания!
Поздрави и благодарност!

2011-02-13T17:27:16+02:00
tsveti4ka (Цвет)

Светът изглежда толкова враждебен понякога. Хубавото е, че само изглежда. Иначе си е просто... ами свят. Замисли ме доста, поздрави за стиха, много е истински!

2011-02-12T00:46:10+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Поздравления за мъдростта!

2011-02-10T12:36:43+02:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Много талантливо!Но тъжно! Хареса ми!

2011-02-10T11:16:17+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0