9 февр. 2011 г., 22:05

Вкъщи без теб

1.4K 0 9

Огледалото строго ме гледа,

отразявайки на стената портрета,

от полумрака на чувствата

рисува безцветна дъга.

 

Прозореца оставих отворен,

вратата дори не подпрях.

По коридора хладен и празен

пръснах трохите любовни и Грях.

 

Коленичих смирено на прага

с очи навлажнени, подадох ръка

за малко надежда, останах така.

Запечатах твоите стъпки в прахта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Талева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вкъщи без теб...
    Усмихни се! Любовта чука на вратата.
    Ако не и отвориш, ще влезе през прозореца
  • На всички пожелавам много радост и късмет и да гледат все напред!
    Вашите желания са мои пожелания!
    Поздрави и благодарност!
  • Светът изглежда толкова враждебен понякога. Хубавото е, че само изглежда. Иначе си е просто... ами свят. Замисли ме доста, поздрави за стиха, много е истински!
  • Поздравления за мъдростта!
  • Много талантливо!Но тъжно! Хареса ми!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...