Огледалото строго ме гледа,
отразявайки на стената портрета,
от полумрака на чувствата
рисува безцветна дъга.
Прозореца оставих отворен,
вратата дори не подпрях.
По коридора хладен и празен
пръснах трохите любовни и Грях.
Коленичих смирено на прага
с очи навлажнени, подадох ръка
за малко надежда, останах така.
Запечатах твоите стъпки в прахта.
© Светлана Талева All rights reserved.
Замисли ме доста, поздрави за стиха, много е истински!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
