Feb 9, 2011, 10:05 PM

Вкъщи без теб 

  Poetry » Love
1089 0 9

Огледалото строго ме гледа,

отразявайки на стената портрета,

от полумрака на чувствата

рисува безцветна дъга.

 

Прозореца оставих отворен,

вратата дори не подпрях.

По коридора хладен и празен

пръснах трохите любовни и Грях.

 

Коленичих смирено на прага

с очи навлажнени, подадох ръка

за малко надежда, останах така.

Запечатах твоите стъпки в прахта.

© Светлана Талева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??