Влак на надеждата

5 ago 2008, 15:31

Poesía

479 0 4

Влак на надеждата

Като виновен спомен

аз чакам да се върнеш

със влака на надеждата.

И да преминеш времето

със онзи влак на вярата,

минаващ през сърцето,

като гигантски мост,

застинал над бездната

на вечността и нищото.

Аз стенех във нощта

и раждах спомени.

С какво обидих те,

та мъката преля

и тръгна си от мен обидена.

В сънищата ти поне

да бъда искам,

и пак да те обичам.

Но ще се върнеш ли?

Не зная.

И няма път към нищото.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.