Влак на надеждата
Като виновен спомен
аз чакам да се върнеш
със влака на надеждата.
И да преминеш времето
със онзи влак на вярата,
минаващ през сърцето,
като гигантски мост,
застинал над бездната
на вечността и нищото.
Аз стенех във нощта
и раждах спомени.
С какво обидих те,
та мъката преля
и тръгна си от мен обидена.
В сънищата ти поне
да бъда искам,
и пак да те обичам.
Но ще се върнеш ли?
Не зная.
И няма път към нищото.
© Йордан Йорданов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
