Влак на надеждата
Като виновен спомен
аз чакам да се върнеш
със влака на надеждата.
И да преминеш времето
със онзи влак на вярата,
минаващ през сърцето,
като гигантски мост,
застинал над бездната
на вечността и нищото.
Аз стенех във нощта
и раждах спомени.
С какво обидих те,
та мъката преля
и тръгна си от мен обидена.
В сънищата ти поне
да бъда искам,
и пак да те обичам.
Но ще се върнеш ли?
Не зная.
И няма път към нищото.
© Йордан Йорданов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
