Влак на надеждата
Влак на надеждата
Като виновен спомен
аз чакам да се върнеш
със влака на надеждата.
И да преминеш времето
със онзи влак на вярата,
минаващ през сърцето,
като гигантски мост,
застинал над бездната
на вечността и нищото.
Аз стенех във нощта
и раждах спомени.
С какво обидих те,
та мъката преля
и тръгна си от мен обидена.
В сънищата ти поне
да бъда искам,
и пак да те обичам.
Но ще се върнеш ли?
Не зная.
И няма път към нищото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Йорданов Всички права запазени
