Влак на надеждата
Влак на надеждата
Като виновен спомен
аз чакам да се върнеш
със влака на надеждата.
И да преминеш времето
със онзи влак на вярата,
минаващ през сърцето,
като гигантски мост,
застинал над бездната
на вечността и нищото.
Аз стенех във нощта
и раждах спомени.
С какво обидих те,
та мъката преля
и тръгна си от мен обидена.
В сънищата ти поне
да бъда искам,
и пак да те обичам.
Но ще се върнеш ли?
Не зная.
И няма път към нищото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Йорданов Все права защищены
