19 nov 2007, 21:35

Влак - съдба

3.8K 0 28

Влакът на живота

си върви...

Трак-трак, трак-трак,

върви по коловоза.

Изкачва планини,

пропада в низини,

прикачва си вагони,

с обич и омраза.

Приседнали в

последния вагон,

с лица опрени

във стъклата.

Втренчени в

поредния наклон,

изпускаме шума

на колелата.

Трак-трак,

не спира влакът.

Сърцата в

унисон трептят.

Пътувайки към

следващата гара,

избираме ли
пътя си сами?

Пътници ли

да останем,

равнодушни

във нощта?

Или в командната кабина

да застанем,

на собствения

ВЛАК - СЪДБА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубави стихове! Поздравления!
  • Колко хубаво може да бъде,ако по-често влизаме в командната машина,но ще изгубим изненадата!!!Танче,стиха ти е прекрасен!!!
    Сега стия върху едната релса,
    пред мене влакът се смали.
    Достигнал и последната траверса
    на всички отпътували мечти.
  • Мъдра, оригинална и с вещина на поетеса, браво Таничка!!!
  • Страхотен стих, вчера го прочетох и в Стиховете.
  • Кой кара влака?
    Обикновено не сме ние,но кой знае.
    Поздрав за мъдрия стих!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...