tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21272
19 нояб. 2007 г., 21:35

Влак - съдба 

  Поэзия » Философская
3342 0 28

Влакът на живота

си върви...

Трак-трак, трак-трак,

върви по коловоза.

Изкачва планини,

пропада в низини,

прикачва си вагони,

с обич и омраза.

Приседнали в

последния вагон,

с лица опрени

във стъклата.

Втренчени в

поредния наклон,

изпускаме шума

на колелата.

Трак-трак,

не спира влакът.

Сърцата в

унисон трептят.

Пътувайки към

следващата гара,

избираме ли
пътя си сами?

Пътници ли

да останем,

равнодушни

във нощта?

Или в командната кабина

да застанем,

на собствения

ВЛАК - СЪДБА.

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубави стихове! Поздравления!
  • Колко хубаво може да бъде,ако по-често влизаме в командната машина,но ще изгубим изненадата!!!Танче,стиха ти е прекрасен!!!
    Сега стия върху едната релса,
    пред мене влакът се смали.
    Достигнал и последната траверса
    на всички отпътували мечти.
  • Мъдра, оригинална и с вещина на поетеса, браво Таничка!!!
  • Страхотен стих, вчера го прочетох и в Стиховете.
  • Кой кара влака?
    Обикновено не сме ние,но кой знае.
    Поздрав за мъдрия стих!!!
  • Отличен стих, с много мъдрост в него! Поздрави Таня!
  • Влак - съдба!
    Искаме или не пътуваме Таничка, кой в главната кабина, кой във вагоните първа класа, екстра класа и т. н.
    Браво!
  • Поздравления за стиха.Чудесен е
  • Чудесно!
    Нямам думи,Таня!
    Поздрав!
  • Невероятен стих !
    Ще си го препрочитам
    много пъти !
    Много,много ми харесва !
    Много мъдрост има в поезията ти !
  • Пътници ли

    да останем,

    статисти равнодушни

    във ноща.

    Или в командната кабина

    да застанем,

    на собствения

    ВЛАК - СЪДБА.


    Страхотно!!!
  • Браво!
  • Браво, поздрави за невероятното стихотворение.Прегръщам те.
  • Пътувайки към

    следващата гара,

    пътя нека

    изберем сами.

    И това ако не успеем да направим, защо ли сме тръгнали?! Поздравления, Танечка!
  • Ще стана машинист!
    Поздравления, Танче!!!
  • Идеята на стиха е хубава, на мене ми се вряза това:"изпускаме шума

    на колелата." Позравления за посоката! Хенри
  • И аз така разсъждавам Таня, дано се справям.
    А на теб сърдечни поздрави за целеустремената
    поетична тръпка от пътуването!!!
  • Ехааа, разкошен е!!!
    А финала е страхотен!
  • Има много влакове-съдби,но ние избираме с кой да пътуваме!
    Браво,Таничка!
  • Хубаво е, когато сами си управляваме влака. Но още по-хубаво е да имаме приятел, който да ни помогне да овладеем машината, когато за момент изпуснем управлението. Поздравления за стихотворението и целувки от мен!
  • "Сърцата в

    унисон трептят.

    Пътувайки към

    следващата гара"

    По релсите от изгрева до залеза
    със монотонност предсказуема
    пътуваме във влака със надеждата,
    че е далече гарата "Сбогуване"

    ЗАМИСЛИ МЕ ТАНИЧКА!ПРЕКРАСЕН СТИХ!
  • Аз отдавна карам своя влак, Таня!!!
    Чудесен стих!!! Поздравления!!!
  • Браво!
  • "Приседнали в

    последния вагон,

    с лица опрени

    във стъклата."


    Поздрав!...
  • Поздравления и бъди само в "командната кабина".
  • Така добре си го казала!Поздравявам те,Таня!
  • Ех, милата ми Танечка!
    Където и да сме, влакът -съдба
    пътува...към крайната спирка- Последната,
    на която всички ще слязат...
    Но нека сме машинисти, нека караме влака
    накъдето поискаме. Замисли ме ...Обичам те ,Таня.
  • Браво, Таня ! Прекрсен финал !
    Поздравления !!!
Предложения
: ??:??