Влак - съдба
Влакът на живота
си върви...
Трак-трак, трак-трак,
върви по коловоза.
Изкачва планини,
пропада в низини,
прикачва си вагони,
с обич и омраза.
Приседнали в
последния вагон,
с лица опрени
във стъклата.
Втренчени в
поредния наклон,
изпускаме шума
на колелата.
Трак-трак,
не спира влакът.
Сърцата в
унисон трептят.
Пътувайки към
следващата гара,
избираме ли
пътя си сами?
Пътници ли
да останем,
равнодушни
във нощта?
Или в командната кабина
да застанем,
на собствения
ВЛАК - СЪДБА.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
