3 jul 2012, 13:32

Влак за никъде

  Poesía » Otra
958 0 22
  Във влак за никъде сме.
Аз и мислите.
Подминахме спирка ‘’Надежда”.
Сега наближаваме ‘’Липсваш ми.’’
На ‘’Щастие” слязоха трима неверници.
Аз не знам от кои съм.
Може би от мълчаливците.
Които пътуват
с поглед, вперен в прозореца.
Във влак за никъде сме.
Аз и думите.
Те снощи прекалиха с виното.
Сега ги мъчи откровение.
Играят футбол със съгласните,
някъде на края на вагона.
Във влак за никъде сме.
Аз и чувствата.
Ще си купя кафе от гара ‘’Безсъние”.
После ще застрелям стрелочника.

Ани

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...