13 dic 2007, 14:49

Вледенени цветя

  Poesía » Otra
1.3K 0 30

 

Всеки ден му подава булевардни цветя
край студените стълби на пъстра витрина.
Там, зад ъгъла мръзне и очаква го тя,
но и днес (както вчера...) той (пак...) я подмина.

Всеки ден му постила многоцветен света,
обичта си самотна във пъстри килими.
Той  минава набързо, непознал участта
на мечтани слънца във очите незрими.

Подарява му себе си в семпли букети,
в станиолова нежност, шумяща магийно.
... Разпилени следи от цветя неприети
ветрове натъжени разнасят стихийно.

В двете слепи очи булевардно изстива
непогалена обич край стълби студени.
Силуетно потъва,  тълпата  я скрива
и превръща мечтите в цветя вледенени.

13.12.2007 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...