Вледенени цветя
Всеки ден му подава булевардни цветя
край студените стълби на пъстра витрина.
Там, зад ъгъла мръзне и очаква го тя,
но и днес (както вчера...) той (пак...) я подмина.
Всеки ден му постила многоцветен света,
обичта си самотна във пъстри килими.
Той минава набързо, непознал участта
на мечтани слънца във очите незрими.
Подарява му себе си в семпли букети,
в станиолова нежност, шумяща магийно.
... Разпилени следи от цветя неприети
ветрове натъжени разнасят стихийно.
В двете слепи очи булевардно изстива
непогалена обич край стълби студени.
Силуетно потъва, тълпата я скрива
и превръща мечтите в цветя вледенени.
13.12.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
