5 mar 2010, 19:40

Влюбен

1.7K 0 27

Влюбен

 

Буден съм, но може би сънувам?!

Поезия живота ми допълва.

Не мога в стиховете да ревнувам,

защото любовта ми все е първа.

 

Отвесвам изгрева в прозореца от изток,

денят ми е от птици озвучен!

Изгарящ залеза очаква ме неистов

и спуска звезден балдахин във мен.

 

Заспивам светъл, преизпълнен с радост-

сънувам неоткрити  светове!

Кошмарите ли? Има ги за жалост,

но те са плод на дневни страхове.

 

И всяка сутрин ме преражда нов-

протягам голи пръсти през небето!

Това което правя е любов

и тръпката пробягва по сърцето.

 

Страстно изгаряща се сгушваш там,

прекрасна като пламнала луна!

По- топло кътче във света не знам!

А може би… където аз горя?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Люсил и Тони приемете закъснелите ми благодарности, това не ги прави по-малки!
    Благодаря и на момичето с изгубеното име! Радвам се, че съм помогнал в разгадаването на мъжката мистерия!
  • Винаги ми е било интересно как мъжете описват чувствата си, може би защото това не е нещо, което показват и изразяват открито като жените Е, любопитството ми бе задоволено "и тръпката пробягва по сърцето"
    ммммм
  • Страхотно е !
  • Докато стиховете толкова си заслужават коментара няма да позволя неудовлетворена зависимост - тя ражда хубави поетични творби, но не искам да я причинявам никому. Освен това, в качествата на бъдещите ти стихове никак не се съмнявам, така че - разчитай на мен и след празниците, Борис!
  • Люсил, развивам зависимост към твоите коментари! Боже прости ми... но те ми харесват повече от стихотворенията които коментираш! Разчитам на поетичната ти щедрост и след празниците! Кои празници ще попиташ? Как кои... ами ВСИЧКИ!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...