Влюбен
Буден съм, но може би сънувам?!
Поезия живота ми допълва.
Не мога в стиховете да ревнувам,
защото любовта ми все е първа.
Отвесвам изгрева в прозореца от изток,
денят ми е от птици озвучен!
Изгарящ залеза очаква ме неистов
и спуска звезден балдахин във мен.
Заспивам светъл, преизпълнен с радост-
сънувам неоткрити светове!
Кошмарите ли? Има ги за жалост,
но те са плод на дневни страхове.
И всяка сутрин ме преражда нов-
протягам голи пръсти през небето!
Това което правя е любов
и тръпката пробягва по сърцето.
Страстно изгаряща се сгушваш там,
прекрасна като пламнала луна!
По- топло кътче във света не знам!
А може би… където аз горя?!
© Борис Борисов All rights reserved.
Благодаря и на момичето с изгубеното име! Радвам се, че съм помогнал в разгадаването на мъжката мистерия!