5.03.2010 г., 19:40

Влюбен

1.7K 0 27

Влюбен

 

Буден съм, но може би сънувам?!

Поезия живота ми допълва.

Не мога в стиховете да ревнувам,

защото любовта ми все е първа.

 

Отвесвам изгрева в прозореца от изток,

денят ми е от птици озвучен!

Изгарящ залеза очаква ме неистов

и спуска звезден балдахин във мен.

 

Заспивам светъл, преизпълнен с радост-

сънувам неоткрити  светове!

Кошмарите ли? Има ги за жалост,

но те са плод на дневни страхове.

 

И всяка сутрин ме преражда нов-

протягам голи пръсти през небето!

Това което правя е любов

и тръпката пробягва по сърцето.

 

Страстно изгаряща се сгушваш там,

прекрасна като пламнала луна!

По- топло кътче във света не знам!

А може би… където аз горя?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Люсил и Тони приемете закъснелите ми благодарности, това не ги прави по-малки!
    Благодаря и на момичето с изгубеното име! Радвам се, че съм помогнал в разгадаването на мъжката мистерия!
  • Винаги ми е било интересно как мъжете описват чувствата си, може би защото това не е нещо, което показват и изразяват открито като жените Е, любопитството ми бе задоволено "и тръпката пробягва по сърцето"
    ммммм
  • Страхотно е !
  • Докато стиховете толкова си заслужават коментара няма да позволя неудовлетворена зависимост - тя ражда хубави поетични творби, но не искам да я причинявам никому. Освен това, в качествата на бъдещите ти стихове никак не се съмнявам, така че - разчитай на мен и след празниците, Борис!
  • Люсил, развивам зависимост към твоите коментари! Боже прости ми... но те ми харесват повече от стихотворенията които коментираш! Разчитам на поетичната ти щедрост и след празниците! Кои празници ще попиташ? Как кои... ами ВСИЧКИ!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...