5 мар. 2010 г., 19:40

Влюбен

1.7K 0 27

Влюбен

 

Буден съм, но може би сънувам?!

Поезия живота ми допълва.

Не мога в стиховете да ревнувам,

защото любовта ми все е първа.

 

Отвесвам изгрева в прозореца от изток,

денят ми е от птици озвучен!

Изгарящ залеза очаква ме неистов

и спуска звезден балдахин във мен.

 

Заспивам светъл, преизпълнен с радост-

сънувам неоткрити  светове!

Кошмарите ли? Има ги за жалост,

но те са плод на дневни страхове.

 

И всяка сутрин ме преражда нов-

протягам голи пръсти през небето!

Това което правя е любов

и тръпката пробягва по сърцето.

 

Страстно изгаряща се сгушваш там,

прекрасна като пламнала луна!

По- топло кътче във света не знам!

А може би… където аз горя?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Люсил и Тони приемете закъснелите ми благодарности, това не ги прави по-малки!
    Благодаря и на момичето с изгубеното име! Радвам се, че съм помогнал в разгадаването на мъжката мистерия!
  • Винаги ми е било интересно как мъжете описват чувствата си, може би защото това не е нещо, което показват и изразяват открито като жените Е, любопитството ми бе задоволено "и тръпката пробягва по сърцето"
    ммммм
  • Страхотно е !
  • Докато стиховете толкова си заслужават коментара няма да позволя неудовлетворена зависимост - тя ражда хубави поетични творби, но не искам да я причинявам никому. Освен това, в качествата на бъдещите ти стихове никак не се съмнявам, така че - разчитай на мен и след празниците, Борис!
  • Люсил, развивам зависимост към твоите коментари! Боже прости ми... но те ми харесват повече от стихотворенията които коментираш! Разчитам на поетичната ти щедрост и след празниците! Кои празници ще попиташ? Как кои... ами ВСИЧКИ!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....