27 sept 2011, 18:52

Влюбен

  Poesía
844 0 5

Бях забравил за миг, че съм аз.

Бях забравил за миг, че съм този,

онзи мъж с неприятния глас

и със хиляди неми въпроси.

 

Бях забравил, убийствено сам.

Вечно с тази походка различна...

А в душата ми, някъде там...

нещо ражда се, нещо първично...

 

Нещо крехко, омайващо, живо...

Нежни чувства - Вселена една...

То в сърцето вълшебства разкрива

в образа жив, мечтан на жена.

 

Мое Нещо родено сега...                                                                                                                                                                                                                                                                      

Знаеш?! Трябва да те убия!...

Усещам черна, всемирна тъга...

Но от тебе срамуват се Нещо...

 

Бях забравил за миг, че съм аз.

Бях забравил, че всъщност съм този,

онзи мъж, неприличащ на вас,

с вече всички мъртви въпроси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лисенко Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...