27 sept 2011, 18:52

Влюбен

  Poesía
837 0 5

Бях забравил за миг, че съм аз.

Бях забравил за миг, че съм този,

онзи мъж с неприятния глас

и със хиляди неми въпроси.

 

Бях забравил, убийствено сам.

Вечно с тази походка различна...

А в душата ми, някъде там...

нещо ражда се, нещо първично...

 

Нещо крехко, омайващо, живо...

Нежни чувства - Вселена една...

То в сърцето вълшебства разкрива

в образа жив, мечтан на жена.

 

Мое Нещо родено сега...                                                                                                                                                                                                                                                                      

Знаеш?! Трябва да те убия!...

Усещам черна, всемирна тъга...

Но от тебе срамуват се Нещо...

 

Бях забравил за миг, че съм аз.

Бях забравил, че всъщност съм този,

онзи мъж, неприличащ на вас,

с вече всички мъртви въпроси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лисенко Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...