Sep 27, 2011, 6:52 PM

Влюбен

  Poetry
835 0 5

Бях забравил за миг, че съм аз.

Бях забравил за миг, че съм този,

онзи мъж с неприятния глас

и със хиляди неми въпроси.

 

Бях забравил, убийствено сам.

Вечно с тази походка различна...

А в душата ми, някъде там...

нещо ражда се, нещо първично...

 

Нещо крехко, омайващо, живо...

Нежни чувства - Вселена една...

То в сърцето вълшебства разкрива

в образа жив, мечтан на жена.

 

Мое Нещо родено сега...                                                                                                                                                                                                                                                                      

Знаеш?! Трябва да те убия!...

Усещам черна, всемирна тъга...

Но от тебе срамуват се Нещо...

 

Бях забравил за миг, че съм аз.

Бях забравил, че всъщност съм този,

онзи мъж, неприличащ на вас,

с вече всички мъртви въпроси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лисенко Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...