Влюбен
Бях забравил за миг, че съм аз.
Бях забравил за миг, че съм този,
онзи мъж с неприятния глас
и със хиляди неми въпроси.
Бях забравил, убийствено сам.
Вечно с тази походка различна...
А в душата ми, някъде там...
нещо ражда се, нещо първично...
Нещо крехко, омайващо, живо...
Нежни чувства - Вселена една...
То в сърцето вълшебства разкрива
в образа жив, мечтан на жена.
Мое Нещо родено сега...
Знаеш?! Трябва да те убия!...
Усещам черна, всемирна тъга...
Но от тебе срамуват се Нещо...
Бях забравил за миг, че съм аз.
Бях забравил, че всъщност съм този,
онзи мъж, неприличащ на вас,
с вече всички мъртви въпроси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лисенко Иванов Всички права запазени
