18 dic 2008, 13:20

Влюбен 

  Poesía
574 0 3

Луна красива вън изгрява,

но красотата нейна веч не ме пленява.

Очите мои гледат само теб,

ти разтапяш сърцето ми от лед.

Щастлив съм, че си само моя,

да не те изгубя постоянно се тревожа.

Без теб роб на самотата аз ще стана,

за теб да плача няма да престана.

Сега викам те без глас

и моля се след година пак да има "нас".

Скъпа, това не са само думи празни,

това са чувствата прекрасни.

За финал казвам, че те обичам,

на теб мечтите си обричам.

Мило мое, с мен бъди нощ и ден,

иначе животът мой ще бъде пак студен.

© Дамян Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • съгласна съм с предишния коментар - важни са чувствата, които влагаш в едно стихотворение а тук определено ги има поздрави
  • Е, да, не е разтърсващо и потресаващо, но чувствата, които си описал в стихотворението си са прекрасни, всяка жена би била щастлива да я обичат така. Поздрав
  • Извинявай, ама звучи тъпо и изтъркано...Поезията определено не е твоята стихия!
Propuestas
: ??:??